ЖП модели

ЖП моделите ме привличат от съвсем малък. Още като малко дете мечтаех за електрическо влакче, което да щъка по релсите. Само че не ми беше достатъчно просто да се шматка напред-назад, а исках и стрелки, гари, семафори, светофори, автоматични бариери... Странното е, че не бях виждал повечето от тези неща, но бях убеден, че би трябвало да може да се направят. Как - нямах представа, все още не бях грабнал поялника. За съжаление нашите нямаше откъде да ми купят влакче и само въздишах по тези, които виждах у мои приятели - донесени от СССР, ГДР или някъде другаде.

Преди известно време попаднах на един форум, който беше посветен именно на тази моя детска мечта. Накупих си релси, локомотиви и вагони и почнах да им се радвам. Твърде бързо обаче разбрах, че не съм избрал подходящия за мен мащаб - ТТ (1:120) беше прекалено дребен за моето късогледство, така че реших да премина към по-едър мащаб. Избрах HO (1:87) по няколко причини - от една страна е един от най-популярните мащаби (ако не и най-популярния), така че в него се предлага най-голямо разнообразие от локомотиви и подвижен състав. От друга страна - нещата са по-големи от тези в ТТ, но все пак - не прекалено големи, за да се чудя къде ще ги побера. Все пак често локомотивите дори в този мащаб са по-дълги от една педя, а един от най-малките възможни радиуси на завой е 36 см, което означава, че за обратен завой е нужно почти метър разстояние. От трета - този мащаб е доста близък до често срещаният при стендовите модели 1:72, така че неща предвидени за него също биха могли да се влязат в употреба.

За разлика от повечето моделисти у нас, които са влюбени във II и III епоха - времето на властване на парните локомотиви и прохождането на електрически и дизелови, аз обичам по-модерните неща от IV и V епоха. Не че не оценявам достойнствата на красивите парни машини и украсените вагони, просто обичам модерно изглеждащите машини, защото ми напомнят за истински пътешествия по света.

В момента малко по малко насъбирам колекция от локомотиви и подвижен състав, като обмислям идея за макет с една или две гари, много стрелки, мостове, бариери и какво ли не още...

Противно на навиците си, този път планирам отдалече и внимателно за да съм подготвен за всички проблеми, които биха могли да възникнат около този макет. Всъщност най-големият проблем, на който съм измислил два варианта за решение, но все още не съм избрал окончателното, е липсата на място. В момента живея на квартира, която представлява двустаен апартамент, в който освен мен живеят приятелката ми и съквартирантът ми, така че мястото е доста ограничено. От друга страна - днес сме тук, утре - не се знае къде, така че трябва да съм готов при нужда да транспортирам този макет. Това ме накара да избера може би най-сложния вариант за макет - модулен. Едното решение, което съм измислил, е макетът да се състои от еднакви по размер модули, които в прибран вид да се поставят един върху друг и да оформят нещо като гардероб. Недостатък на това решение е, че е необходима голяма прецизност на изработката на модулите, така че винаги да съвпадат. Освен това се налага всеки път като искам да използвам макета да разчиствам място и да го сглобявам. Второто решение е модули, закрепени по стената на стаята. Това решение позволява да се използват много дълги маршрути (нещо, което обожавам), не изисква толкова голяма прецизност при изработката на отделните модули, позволява модулите да не са еднакви по форма и размери, не се налага постоянно да се сглобява и разглобява (и съответно не се амортизира от това), но пък така макетът не е защитен от прах и повреди, винаги е изложен на показ, и най-лошото - може да е не повече от 50-60 сантиметра широк, тъй като иначе ще коства твърде много място. Макар 50 сантиметра от макета да пресъздават 43 метра от реалността това ограничава броят на коловозите, които може да има една гара, ограничава обема на хълмове и планини по макета, ограничава и сградите, които биха могли да се сложат.

Все още обмислям и претеглям плюсовете и минусите на двата варианта и времето ще покаже кой ще избера.