Японски език - урок 1

Преди известно време започнах малко по малко да уча японски. Купих си някои книжки (тази, тази и тази) и бих ги препоръчал на всеки, който би искал да се запознае с японския език. Разбира се не се мина и без сериозно ровене из интернет, като там също намерих страхотно полезни ресурси по темата. Така или иначе реших (на мен самия ще ми е полезно) да излага тук малко по малко това, което съм научил.

Разбира се не може да се мине без малко теория и история. Скучната част ще я поспестя, защото който го интересува - може лесно да я намери или така или иначе вече я знае. Това, което е важно и трябва да се знае, е че японският език разполага с три азбуки. Този прост факт може да хвърли в тих ужас всеки, който тепърва започва да учи езика. По-страшното обаче е друго - докато две от азбуките (хирагана и катакана) са фонетични, третата - канджи е идеографска и в нея един и същи знак би могъл да се чете по различен начин в зависимост от контекста. Още по-стряскащо звучи това, че има около 80 000 символа. За щастие, в ежедневния японски език се използват много по-малко, и японският стандарт изисква учениците, завършващи училище да владеят списък от 2928 символа. Последната редакция на JIS (стандарта за визуализация на японските символи в електронен вид) съдържа 6355 канджи.

Какво всъщност са канджите? Това е писмена система, взаимствана директно от китайския език, като символите са идентични, но четенето им е съответно на японски, вместо на китайски език. Всъщност има два варианта за четене на канджите - кун йоми и он йоми, които в българоезичната литература ще срещнете съответно като кунно четене и онно четене. Засега обаче ще ги оставим настрана, тъй като сме само на първи урок и не сме стигнали до такива сложнотии.

Всъщност изобщо за начало няма да се занимаваме с канджите, защото преди тях е нужно да овладеем хирагана и катакана. Това са както споменах двете фонетични азбуки в японския език. Нека обясня накратко кога и как се използва всяа от трите азбуки. Най-просто казано катакана се използва за изписването на чуждици, заемки, имена на чужди страни и географски локации и чужди имена. Канджи се използват винаги, когато е възможно - т.е. когато дадена дума може да се изпише с тях - ползват се. Хирагана се използва за японски думи, които не могат да бъдат изписани с канджи, някои заемки от други езици, които обаче са твърде отдавна в японския език, добавяне на морфеми към четенето на канджите, за смислово подчертаване на дума в текст, или ако искаме да се подсигурим, че при четенето на думата няма да се получи двусмислие. Хирагана се състои от 46 символа, от които 5 изобразяват гласни звуци, 39 - срички, съставени от една гласна и една съгласна, 1 - съгласна и допълнителният символ を (wo), който се произнася по същия начин като гласната お (o). При катакана ситуацията е идентична, разликата е само в начина на изобразяване на морфемите.

Дотук със скучната част, време е да започнем с интересното. Първото нещо, което е нужно да се направи е да се уверите, че компютърът ви може да показва японски символи. Ако виждате следващия ред коректно, значи по някакво стечение на обстоятелствата всичко при вас е наред.

日本語 (にほんご, nihongo) - японски език

Ако виждате първите символи по начин, различен от това: 

значи имате проблем. В такъв случай използвайте инструкциите на този сайт за да инсталирате поддръжка за японски символи на компютъра си. Когато сте готови, преминете към урок номер 2, в който ще се запознаем с първите символи от хирагана.