Споменавал съм и по-рано, че имам доста хобита и лесно се паля по нови. Едно такова хоби, с което се занимавам от скоро е LARP. Какво е това ли - съкращението означава Live Action RolePlaying или на български - Ролева игра на живо.
Както в настолните ролеви игри, така и тук, всеки играч поема ролята на персонаж, най-често измислен от него самия, със своя история, характер и особености. Разликата обаче е, че всичко става не в главите на играчите, а на живо - т.е. когато искаш персонажът ти да се промъкне някъде - просто го правиш по начина по който би искал той да го направи. Разбира се това обуславя някои различия спрямо настолните ролеви игри - например играч, който не е добър бегач, не би могъл по чисто физически причини да изиграе бърз и подвижен елф например.
Друга важна разлика спрямо настолните ролеви игри е това, че тук е нужно човек или да е сръчен, или да разполага с пари. Суровата действителност е такава - за да можеш да се облечеш като персонажа си, трябва да разполагаш с инвентар, цената на който може да се окаже неприятно висока, ако си вързан в ръцете и се налага да разчиташ на други за изработката на инвентара си. Елементарен пример мога да дам с едно най-обикновено наметало с качулка, което изработих за първия си фентъзи ЛАРП - за него отидоха около 40 лева за материали (3 метра дебел вълнен плат, малко естествена кожа за поръбване и за закопчалка и конопена връв за шиене). За ушиването на това наметало ми бяха нужни няколко часа, което прави още да речем двайсетина лева за труд ако трябва да се даде на шивач. Разбира се, когато правех това наметало не бях открил някои алтернативни източници на материали, които пък при добра импровизация могат чувствително да намалят цената - например наскоро от един магазин за дрехи втора употреба се сдобих с 15 колана за огромната сума от един лев :). Но стига толкова за инвентара - на него ще се спра по-подробно в по-нататъшни статии, а сега бих искал да се спра по-скоро на ролевия аспект от играта.
Разбира се инвентара е важен, доколкото той помага да се "влезе във филма", но ключовото в случая е въображението и способността да се превъплътиш в персонажа си. Едно от нещата, които са от много голяма полза за вживяването е предварително измислената история на самия персонаж - описването и, както и доизглаждането и, помагат на играча да почувства конкретния персонаж, да усети какво е това, което го движи, начина му на мислене и начина по който персонажът възприема света. Това дава възможността по време на игра действително да се превърнеш в персонажа си.
В по-предишния абзац споменах за фентъзи ЛАРП. Това уточнение беше необходимо, тъй като ЛАРП може да се играе във всякакъв сетинг - фентъзи, исторически, фантастика... Първият ЛАРП на който присъствах бе пост-апокалиптична история, вдъхновена от "Пикник край пътя" на братя Стругацки. Там използвах вече наличната си еърсофт екипировка и оръжие, но за следващия на който бях - фентъзи боен ЛАРП трябваше спешно да се сдобия с инвентар, с който да не изглеждам не на място. Разбира се нямах времето за изработка на каквато и да е броня, затова си уших табарда и наметало - това бе достатъчно, за да имам горе-долу приличен фентъзи вид. Следващото нещо на дневен ред бе въоръжението. Нямах представа какво ще ми е по-удобно, така че си направих боен чук и меч (в последствие се оказа, че именно чукът е оръжието за мен), както и голям щит. Към всичко това добавих и нещо като ножница за меча и клуп за носене на чука на колана, както и малка кожена чантичка, отново за колана, в която да прибера ключове, телефони и т.н. По този начин, изработвайки малко на брой неща, успях да се екипитам подобаващо.
И тук стигаме до едно от ключовите качества за един играч - способността да импровизира. Това умение е необходимо както при изработката на екипировка, така и по време на самата игра - все пак не бива да се забравя, че сценарият не е предварително написан и цялата игра си е сто процентова импровизация.
За финал - няколко снимки от ЛАРПове, на които съм бил:
