Мамо, мамо, дават ме по телевизора :D

Винаги съм имал известен интерес към актьорската професия. Никога не е бил достатъчно сериозен, за да обмисля кариера в тази посока, но неведнъж съм си представял как аз бих изиграл дадена роля. Все пак и основното ми хоби - ЛАРП-ът е в голяма степен именно влизане в роля. Затова когато преди няколко години чух, че bTV са обявили конкурс за непрофесионални актьори за сериала си "Истински Истории" си казах "Защо пък не" и изпратих исканите снимки.

Скоро след това ме извикаха на кастинг. Нямах представа какво да очаквам и разбира се бях нервен. Поканиха ме в просторен офис, сложиха ме да седна на един стол, направиха ми няколко снимки, разпитваха ме за разни подробности от типа на "Задължително ли трябва да носиш очила или можеш и без тях", "Кой номер обувки носиш", "Би ли си подстригал косата ако е нужно за ролята" и т.н. Докато отговарях, забелязах, че на отсрещното диванче седи едно не по-малко изнервено момиче. Когато въпросите приключиха я извикаха и ни казаха:

 - Сега, искам да ви видя как можете да се справите в роля. Представете си, че сте двойка, живеете заедно от няколко години, ти си изключително ревнив, а ти се прибираш пияна след полунощ. Искам да видя скандал.

Аз моментално се отприщих - почнах я с крясъци "Ти знаеш ли кое време е ма! Къде ходиш до сега?" и тем подобни вариации по темата. Момичето светкавично включи на скорост и почна да играе някакви хлипания, мънкане, страх... Не че се хваля, ама се получи естествено. Покрещяхме си докато провеждащият кастинга ни прекъсна с думите "Абе пич, какво направи ти бе! Аз се уплаших, че ще я запукаш с шамарите!"

Тръгнах си доволен и вече си представях бъдеще в Холивуд :D Минаха обаче няколко месеца и бях успял вече да забравя за цялата сага, когато ми звъннаха с въпроса дали мога да се явя на кастинг в еди-колко си часа на другия ден. Нямаше начин да пропусна, пуснах си отпуск за съответния ден и отидох на адреса, който ми дадоха. Когато отидох, заварих групичка от десетина души със сценарии в ръце, които четяха усилено и един млад мъж, който периодично караше различни от тях да четат различни сегменти. Както по-късно разбрах, това беше режисьорът на съответния епизод, който ми каза: 

 - Я отвори на еди-коя си страница, и разиграй с нея - посочи едно момиче - тоя кадър.

На въпросната страница имаше диалог, ориентирах се набързо и започнах да импровизирам някакви емоции по репликите. Бяхме успели да разменим само няколко фрази, когато режисьорът се обърна към човека до него и каза:

 - Мисля че намерихме Хари. 

Дадоха ми копие на сценария, казаха ми на уречената дата да дойда в Борисовата градина, да си нося поне няколко ката дрехи, раница, шапки и т.н. аксесоари, с чиято помощ да мога да променя визията си, тъй като между различните сцени е изминало различно време и няма логика да съм облечен по един и същ начин. Вечерите на следващата седмица прекарах в зубрене на репликите и изиграването им по всевъзможни начини.

На сутринта на въпросния ден отидох където ми казаха, мъкнейки един огромен вързоп дрехи. Запознах се с екипа - момичето, което отговаряше за гардероба изпадна във възторг като видя как съм се подготвил, а гримьорката объркано възкликна "А! Ама аз мислех, че ще трябва да те подмладявам за ретроспекциите, а то всъщност ще трябва да те състарявам за кадрите в наши дни..."

Започнаха се едни безкрайни повторения на кадри - "Добре беше, ама пробвай да вървиш малко по-бързо", "Ама походката ти е все едно ще набиеш някой, не забравяй, че персонажът ти е свит и неуверен!" и т.н. За два дни сменихме няколко локации, на които снимахме, всеки от снимачните дни продължи по около 14 часа, в края на всеки от които бях скапан и изцеден, но исках още, защото цялото изживяване беше адски забавно. Ще спомена няколко по-интересни момента:

В една сцена моят персонаж е при психоложка. Кадърът се заснема над рамото ми, така че аз спокойно си чета репликите от сценария, поставен на коляното ми, докато психоложката трябва да рецитира репликата си наизуст. Тя ми казва нещо, на което моят отговор е "И какво трябва да направя?", при което тя, без да излезе от сериозната роля дори за момент, отговаря с "Че еба ли му майката?". След няколко секунден шок целият екип избухва в смях, докато тя си припомня репликата.

В друга сцена моят персонаж е изгубил работата си и с едно кашонче лични вещи напуска офиса си. След заснемането на сцената операторът ми каза: "Пич, какъв беше тоя депрес бе, аз само като те гледах исках да си режа вените с лъжица!"

В трета сцена моят персонаж е депресиран и се тъпче. Връчиха ми сладолед и вафли. На режисьора му беше адски трудно да не се хили с глас на абсурдността на сцената.

В един друг момент на вратата на стаята се чука, аз трябва да отворя и да се сопна на майката на персонажа си. Жената всеки път подскачаше стреснато и си гълташе граматиката - презаснемахме тази сцена поне десетина пъти.

В една сцена трябваше персонажът ми да рови из Фейсбук. Някой обаче беше забравил да приготви профил за него, така че се наложи да сменя името си и да ползвам личния си профил. Само че не знаех, че има ограничение колко често може да се прави такава промяна, та няколко месеца си седях като Харалампи :D

Крайният продукт на цялото нещо може да бъде видян на две части в сайта на bTV:

https://www.btv.bg/video/shows/istinski-istorii/video/istinski-istorii-epizod-33-1-chast.html
https://www.btv.bg/video/shows/istinski-istorii/video/istinski-istorii-epizod-33-2-chast.html

За удобство съм го сглобил в един файл:

https://vimeo.com/461806818

Мина време, приятелите ме бъзикаха на "Харалампи", консултантка в магазин за сватбени рокли ме разпозна когато избирахме рокля на жена ми и изобщо животът си вървеше с някои забавни детайли, когато ми звънна телефона. Беше режисьорът на този епизод, който ми предложи отново да участвам. Снимали нов сезон, имали роля за епизод, който вече било спешно да заснемат, но нямали подходящ човек за главната роля и той се сетил за мен и че ролята била точно като за мен.

Съгласих се разбира се - нямаше как да изпусна възможността за още от това изживяване. Този път снимките протекоха мъчително, защото имах буквално една вечер за учене на реплики. Повечето сцени се презаснемаха по маса пъти заради объркани реплики, някои сцени буквално са заснемани дума по дума. За съжаление от финалната версия е отпаднала сцената, която много ми се искаше да видя на екран - тази, в която моят персонаж яде бой от любовника на жена си.

След като снимките приключиха се започна голямото чакане да видим епизода. И както си чаках, разбрах, че въпросният сезон - Истински истории: Разводи е спрян заради ниска популярност. Много ме беше яд, че нямах шанса да видя какво се е получило.

С момичето, което игра ролята на съпругата на моя персонаж останахме във връзка във Фейсбук, и изведнъж, няколко години по-късно, когато аз отдавна бях отписал всякакъв шанс да видя това нещо, тя ми писа: "Пусни телевизора, дават нашия епизод!". Разбира се точно тогава се случи да съм на път и да не мога да пусна телевизор. Първата ми работа като стигнах вкъщи беше да погледна сайта на bTV и епизодът беше там:

https://www.btv.bg/video/shows/istinski-istorii/video/istinski-istorii-neudovletvorena-zhena-1-chast.html
https://www.btv.bg/video/shows/istinski-istorii/video/istinski-istorii-neudovletvorena-zhena-2-chast.html

И сглобеното видео:

Аз самият не съм особено доволен от представянето си в епизода, предният смятам, че се получи по-добре, но все пак - даваха ме по телевизора :D

Други такива участия не съм имал, макар че периодично ходя като статист в някакви неща - например би трябвало да се виждам като един от селяните в една сцена с нощно тайно погребение в "Останалото е пепел" с Асен Блатечки в ролята на Атанас Буров. Все още не съм гледал филма, така че нямам представа какво да очаквам :)

Едит: За съжаление от Ютюб свалиха и двата епизода заради нарушени авторски права. Ще ги кача някъде другаде и ще обновя линковете в най-скоро време, а дотогава може да се гледат в официалния сайт на bTV